ДОГОЩА̀ВАМ, -аш, несв.; догостя̀,-ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Гощавам, гостя някого докрай, колкото още трябва. Зима си златни ключове, / отвори пчелин кошери,/ отвори кошер левака, / нагреба медни медове,/ та си гостето догости, / догости още изпрати! Нар. пес., СбНУ XLIV, 203.
2. Гощавам, гостя и останалите, които не съм гостил (Н. Геров, РБЯ). догощавам се, догостя се страд.