ДОГРЍЗЯМ, -яш, несв. (диал.); догриза̀, -èш, мин. св. догрѝзах, св., прех. Догризвам. догризям се, догриза се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


Източник: Речник на българския език (онлайн)