ДОГРУ̀ХВАМ, -аш, несв.; догру̀хам, -аш, св., прех. Диал. 1. Грухам всичко докрай, грухам и това, което е останало да се груха.

2. Грухам още, допълнително. Догрухай житото да се свари по-лесно. догрухвам се, догрухам се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


Източник: Речник на българския език (онлайн)