ДОДОЯ̀ВАМ, -аш, несв; додоя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Доя, издоявам и това, което е останало да се дои; доиздоявам.
2. Доя допълнително, още колкото е необходимо. додоявам се, додоя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.