ДОДУ̀МВАМ, -аш, несв.; доду̀мам, -аш, св., прех. Диал. Казвам, думам и това, което е останало за казване, казвам, думам нещо докрай; доизказвам, доиздумвам. А вперила во него модри очи, / като че ли тя искаше това, / що не издума с замъглени думи, / да го додума с поглед. — Дълга нощ, / и Ненко е в Загоре... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 157. додумвам се, додумам се страд.