ДОДУ̀ШВАМ, -аш, несв.; доду̀ша̀, доду̀шѝш, мин. св. доду̀шѝх, св., прех. Разг. Душа докрай, удушвам напълно, съвсем. додушвам се, додуша се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)