ДОЗАКО̀ЛВАМ, -аш, несв.; дозако̀ля, -иш, мин. св. дозако̀лих и дозакла̀х, св., прех. Коля, заколвам някого или нещо докрай. Другите първенци и свитата стояха, прилепнали о крепосната стена, бледи, умрели отнапред. От един поглед Кабакчиоглу разбра, че с тия е свършено — оставаше да ги дозаколят. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 470. дозаколвам се, дозаколя се страд.