ДОЍЖДАМ, -аш, несв. (диал.); до̀йда, -еш, мин. св. дойдо̀х, прич. мин. св. деят. дошъ̀л и дошèл, -шла̀, -шло̀, мн. -шлѝ, св., непрех. Прихождам, прииждам. Там, .., е Бучинският мост и само он се още държеше, ама заобиколен с вода откъде нашия синор .. А Струма все повече доижда и събрал се народ, та гледат како̀ че падне мостът. Нар. прик., СбНУ XLV, 390.