ДОИЗВЪ̀РШВАМ, -аш, несв.; доизвъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Върша, извършвам и това, което е останало да се върши; довършвам. Заедно с водворението на новата религия, Константин доизвършил и новата организация на Римската империя, начената от Деоклетиана. Н. Михайловски, РВИ (превод), 289. доизвършвам се, доизвърша се страд.