ДОИЗДЪЛБА̀ВАМ, -аш, несв.; доиздълба̀я, -а̀еш, мин. св. доиздълба̀х, св., прех. Издълбавам и това, което е останало да се дълбае, издълбавам нещо докрай; додълбавам. Малко поточе прекосява пътечката. До него, между корените на два големи бука, имаше изворче. Може би пастирчетата го бяха доиздълбали и оградили, за да може да се пие от него. П. Проданов, С, 126. доиздълбавам се, доиздълбая се страд. Колкото дупки издълбахме вчера, още толкова трябва да се доиздълбаят днес.