ДОИЗЖИВЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизживявам и от доизживявам се.
◊ На доизживяване, о с т а в а м (с ъ м, о с т а в я м). Разг. Обикн. за сграда, машина и др. — до пълно износване (оставам, съм, оставям). — Продажна сган — ръмжи до мене дядото от оставената на доизживяване къщичка. Г. Друмев, УКР, 4.