ДОИЗЖЪ̀НВАМ, -аш, несв.; доизжъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. доизжъ̀нат, св., прех. Жъна, изжънвам и това, което е останало да се жъне, изжънвам всичко докрай; дожънвам, доожънвам. Доизжънахме, каквото беше останало от вчера. доизжънвам се, доизжъна се страд.