ДОИЗКА̀ЧВАМ, -аш, несв.; доизкача̀, -ѝш, мин. св.-ѝх, св., прех. Разг. 1. Изкачвам, изнасям и това, което е останало да се из- качва, изкачвам, издигам нещо докрай. Останали са още стотина тухли, доизкачете ги на втория етаж.
2. Изкачвам нещо стръмно докрай, изкачвам и това, което е останало за изкачване. Нагорнището беше много дълго и стръмно — едва го доизкачихме. доизкачвам се, доизкача се страд.
ДОИЗКА̀ЧВАМ СЕ несв.; доизкача̀ се св., непрех. Разг. Качвам се, изкачвам се по някаква стръмнина, стълба, дърво и под. докрай или още толкова, колкото е необходимо.