ДОИЗКОРЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; доизкореня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изкоренявам и това, което е останало да се изкоренява, изкоренявам всичко докрай. Останали са няколко дървета, днес ще ги доизкореним. доизкоренявам се, доизкореня се страд.
