ДОИЗНЍЩЯМ, -яш, несв. (рядко); доизнѝщя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Доизнищвам. доизнищям се, доизнищя се страд.

ДОИЗНЍЩЯМ СЕ несв.(рядко); доизнѝщя се св., непрех. Доизнищвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)