ДОИЗПЍРАМ, -аш, несв.; доизпера̀, -èш, мин. св. доизпра̀х, св., прех. 1. Пера, изпирам и това, което е останало да се пере, изпирам всичко докрай; допирам2. Доизпрах прането.

2. Пера, изпирам още, допълнително. Доизпери покривката, че още личат лекетата. доизпирам се, доизпера се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)