ДОИЗПЛА̀ЩАМ, -аш, несв.; доизплатя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изплащам и това, което е останало да се изплаща, изплащам всичко докрай; доплащам. Като доизплати някои недоизплатени още разноски, като брои Лукану парите, които предварително е дал, и печалбата, що му се припада, все пак това, дето ще остане нему,.., ще бъде една доста големичка сума. Т. Влайков, Пр I, 120. Желанието ѝ беше да намали месечната вноска само с петстотин лева, като се задължава недовнесеното да доизплати също тъй месечно след неговото свършване на университета. Ст. Чилингиров, РК, 257. доизплащам се, доизплатя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)