ДОИЗПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; доизпèя, -èеш, мин. св. доизпя̀х, прич. мин. св. деят. доизпя̀л, -а, -о, мн. доизпèли, прич. мин. страд. доизпя̀н, -а, -о, мн. доизпèни и доизпя̀т, -а, -о, мн. доизпèти, св., прех. Пея, изпявам и това, което е останало да се пее, изпявам нещо докрай; допявам. Но песнопойците доизпяха трагическата си песен пред нашия прозорец. Ив. Вазов, Съч. XII, 98. — Има такава песен, бай Атанасе — засмя се добродушно Бародка и като се надвеси над ухото му, запя тихо: Барада мая, бародка .. Той се наведе съвсем до ухото на мандраджията и доизпя шепнешком: Барада мая, бародка / почему ти так расла! П. Вежинов, ВП, 65. доизпявам се, доизпея се страд.