ДОИЗРЀШВАМ, -аш, несв. (диал.); доизрèша, -еш и -иш, мин. св. доизрèсах и доизрèших, прич. мин. св. деят. доизрèсал и доизрèшил, прич. мин. страд. доизрèсан и доизрèшен, св., прех. Доизресвам. Момичето доизрешваше косите си, когато се появи непознатият. доизрешвам се, доизреша се страд. и възвр.


Източник: Речник на българския език (онлайн)