ДОИЗРЍНВАМ, -аш, несв.; доизрѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. доизринат, св., прех. Изринвам и това, което е останало да се рине, рина докрай; доринвам. доизринвам се, доизрина се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)