ДОИЗСЍЧАМ, -аш, несв.; доизсека̀, доизсечèш, мин. св. доизся̀кох, доизсèче, прич. мин. св. деят. доизся̀къл, -кла, -кло, мн. доизсèкли, прич. мин. страд. доизсèчен, св., прех. Сека, изсичам и това, което е останало да се сече, изсичам всичко докрай; досичам. По това време гората още не беше доизсечена. доизсичам се, доизсека се страд.