ДОИЗСМУ̀КВАМ, -аш, несв.; доизсму̀ча, -еш, мин. св. доизсму̀ках, св., прех. Смуча, изсмуквам и това, което е останало да се смуче, изсмуквам докрай; досмуквам. — Какво беше... заглавието на... бъдещия ви... проектиран роман? — попита с прекъсвания поетът, като се мъчеше да доизсмуче мозъка от едно прешленче. Д. Калфов, Избр. разк., 93. доизсмуквам се, доизсмуча се страд.