ДОИЗТЛА̀СКВАМ, -аш, несв.; доизтла̀скам, -аш, св., прех. Изтласквам и това, което е останало да се изтласква, изтласквам напълно, докрай. Струята прясна горивна смес доизтласква остатъците от изгорелите газове през отвора, т. е. извършва се така нареченото продухване на цилиндър. Гр. Тимчев и др., УВА, 26. доизтласквам се, доизтласкам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)