ДОИЗТОЩА̀ВАМ, -аш, несв.; доизтощя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изтощавам някого или нещо напълно, докрай. Те [реквизициите] не можели да не доизтощят и доозлобят производителя на Румелия. В. Мутафчиева, КВ, 161. Не пускам отоплението в колата, за да не доизтощя акумулатора. Притеснението и грижите за болното дете я доизтощиха и тя вече едва се държеше на краката си. доизтощавам се, доизтощя се страд.

ДОИЗТОЩА̀ВАМ СЕ несв.; доизтощя̀ се св., непрех. Изтощавам се напълно, докрай. Той се доизтощи от появилия се бурен вятър.


Източник: Речник на българския език (онлайн)