ДОИЗТЪКМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; доизтъкмя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Тъкмя, натъкмявам всичко или всички докрай; дотъкмявам.
2. Тъкмя, натъкмявам още, допълнително; дотъкмявам. Доизтъкми детето както трябва. доизтъкмявам се, доизтъкмя се страд.
