ДОИЗТЪНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; доизтъня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изтънявам нещо докрай. Кучета с хрипкави от молба гласове доизтъняват синджирите, забравили дълг и вярност. сп. Отеч., кн. 2, 14. доизтънявам се, доизтъня се страд.
