ДОИЗХАБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; доизхабя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изхабявам напълно, докрай. Ножът е вече твърде много изхабен, за да можеш да го доизхабиш. Δ Първата шивачка ми изхаби плата, а другата го доизхаби. доизхабявам се, доизхабя се страд.
ДОИЗХАБЯ̀ВАМ СЕ несв. доизхабя̀ се св., непрех. Изхабявам се напълно, докрай. Ножът се доизхаби напълно, никак вече не реже.