ДОИЗХА̀РЧВАМ, -аш, несв.; доизха̀рча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Харча, изхарчвам и това, което е останало да се харчи, изхарчвам напълно, докрай; дохарчвам. От отпуснатите суми е останало съвсем малко, което не успяхме да доизхарчим. доизхарчвам се, доизхарча се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)