ДОИЗЧО̀ПЛЯМ, -яш, несв.; доизчҐпля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изчоплям и това, което е останало да се изчопли, изчоплям всичко, докрай. Мате и Стефан, надвиснали над проснатия в кревата, умрял за сън Васил, доизчопляха като изкълвана от птици слънчогледова пита последните информационни способности на приятеля си. Д. Вълев, 3, 228. Малкият доизчопли и последните остатъци от пластелина, полепнал по корицата на книжката му. доизчоплям се, доизчопля се страд.