ДОКАЗА̀ТЕЛСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до доказателство, който служи за доказателство. След тоя отговор съдът прибягва отново до доказателствената сила на очните ставки. Ив. Унджиев, ВЛ, 345. Единственият документ с несъмнена доказателствена сила по тоя въпрос е обнародваното в Синята книга писмо на английския консул в Солун. С. Радев, ССБ, I, 462. Тя говори спокойно, уверено. Обяснява законите на общественото развитие, изтъква причини и фактори, трупа обилен доказателствен материал, за да се разбере кой и защо води войните. ВН, 1961, бр. 2964, 2.