ДОКАЙРАТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; докайратя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Диал. С търпение дочаквам до определен момент; дотрайвам, дотърпявам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга форма: д о к а й р е т я̀ в а м.
