ДОКАЧЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който докача, обижда, оскърбява; обиден. В таквоз обстоятелство спомнете днешния ми съвет и пазете ся да не правите или кажете нещо докачително или ругателно. П. Кисимов, ОА II (превод), 98. Ние не обнародваме това писмо, защото съдържава докачителни и враждебни нападения към някои си нам непознати лица. НБ, 1876, бр. 17, 68. Да заповяда жената в къщи при мъжа, това е докачително за мъжа и срамотно за жената. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 36.