ДОКИМА̀СВАМ, -аш, несв.; докима̀сам, -аш, св., прех. Диал. Опитвам, проверявам, пробвам. докимасвам се, докимасам се страд.
ДОКИМА̀СВАМ СЕ несв.; докима̀сам се св., непрех. Диал. 1. Опитвам се, пробвам. Докимасай се да видим ще мож ли да дигнеш тое камен! БД I, 80.
2. Досещам се, съобразявам се; докимосвам. — Та тъй, — за молене, ще моля бога да бъдеш жив и здрав. Но, преди да сме се молели — натърти тя [мама], трябвало да се докимасваме винаги и да сме помнели, че най-добре служи на децата си нe този, който ги храни до пресищане, а оня, който ги учи как да си изкарват хляба те сами и то с труд, с честен труд. Ст. Чилингиров, ХНН, 185.
— От гр. δοκιμἀζω (вж. М. Филипова-Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969, 86).