ДОКЛЀПВАМ, -аш, несв.; доклèпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Клепя, изклепвам и това, което е останало да се клепе; изклепвам докрай. — Та ти до София ли ходи? — запита той, като взе чукчето и се залови да доклепва косата. Т. Влайков, Съч. III, 9. доклепвам се, доклепя се страд.