ДОКТРИНЀРСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Книж. Който се отнася до доктринер. Колко по-просто би било, вместо да ставаме жертва на доктринерски заблуждения, да следваме логиката на неумолимите факти. ДП, 2002, кн. 50 [еа]. Да има човек някакво политическо убеждение е в правото си и това е демократично за едно гражданско общество, но да подчини това убеждение на един доктринерски фанатизъм е съвсем друго, нямащо нищо общо с демокрацията. Мак., 1999, бр. 7 [еа].
ДОКТРИНЀРСКИ. Книж. Нареч. от прил. доктринерски. Тесният социализъм доктинерски определя селяните стокопроизводители само като консервативен елемент. М. Димитров и др., ИБКП, 9.