ДОКУМЀНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се отнася до документ, документи. Документна регистрация. Документна проверка. Документна пратка.

2. За измама, престъпление и под. — който се извършва чрез подмяна или фалшификация на документи. Следствието срещу него [кмета] е било за документна измама и присвояване. ДТ, 1998, бр. 51, 2. Документно престъпление.


Източник: Речник на българския език (онлайн)