ДОЛЕТЯ̀ВАМ, -аш, несв. (рядко); долетя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. долетя̀л, -а, -о, мн. долетèли, св., непрех. Долитам. Прелетни птици се казват ония птици, които долетяват лете по нашите места, а зиме пак се връщат в топлите страни. Т. Икономов, ЧПГ, 70. А отдолу като вятър долетяват страшни конници с кървави очи и остри мечове. Л. Александрова, ИЕЩ, 295. И само след миг, полетели на своите велосипеди, долетяват четирима негови събратя. Т. Генов, Избр. пр, 86. Когато оркестърът млъква, из залата се чува странно птичо цвъртене, къс, остър и затаен смях. А тук-там, из ъглите долетяват присторени викове на жените. К. Константинов, ПЗ, 169.