ДОЛМЀНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до долмен. В околността на Сакарския кръстопът има 2-3 плоски могили със следи.. от долменови камени.. Малко по-ясни са долменовите следи.. в местността „Бялата трева“ около големия долмен. СбНУ ХVIII, 679.


Източник: Речник на българския език (онлайн)