ДО̀ЛНЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е свързан с долненец (в 1 знач.); долнокрайски. Други път и аз така — позабави ли се той повечко, отивам да го срещна на пътя, отдето идат долненските деца. Т. Влайков, Пр I, 319. Пресичаме големия мегдан. — Манджерин се вика той — дето в празник играе долненското хоро. Т. Влайков, Пр I, 326. Призори, гато изкарал овце, / сварва го тамо овчаря / свит и превит и прибит, край плета / на долненската кошара. П. П. Славейков, Мис., 1895, кн. 5, 490.


Източник: Речник на българския език (онлайн)