ДОЛНОЗЀМЕЦ, мн. -мци, след числ. -меца, м. Диал. Мъж, който е роден или живее в южните краища на България, на юг от Стара планина; долненец, долняк2. — Тизе не мож с мене да идеш, / в долна земня на венчане; / долноземци зли гидии, / тебека щат да измамат, / та ще мене да посрамат. Нар. пес., СбНУ II, 5.
— Друга форма: д о л н е з è м е ц.