ДОЛНОЗЀМЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Млад долноземец, млада долноземка или дете долноземец; долненче. Завел бих те на Стара планина, / дека свири Петър долноземче. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 369.
— Друга форма: д о л н е з è м ч е.