ДОЛОМЍТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от доломит; доломитен. При изготвянето на огнеупорните бетони като свързващи вещества се използуват силикатен цимент .., алуминиев цимент, магнезиев и доломитов цимент. К. Дойчев, МП (превод), 252. Доломитов варовик. Доломитови огнеопорни материали.


Източник: Речник на българския език (онлайн)