ДОМИНЍРАЩ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. сег. деят. от доминирам като прил. 1. Който се налага, господства над другите; доминантен. В тоя период младата българска литература се намира почти под изключителното и доминиращо влияние на руската литература. Б. Шивачев, Съч. I, 98.
2. Който се издига над околната местност. Дългата поляна, върху която трябваше да бъдат спуснати парашутите с оръжието, представляваше едно обширно равно плато върху доминираща височина. К. Ламбрев, СП, 356. Немците бяха изградили по доминиращите височини мощни отбранителни укрепления. П. Вежинов, ЗЧР, 213.