ДОМЍТАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от домитам1 и от домитам се.

ДОМЍТАНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от домитам2 и от домитам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)