ДОНАМО̀КРЯМ, -яш, несв.; донамо̀кря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намокрям и това, което е останало ненамокрено; намокрям докрай. донамокрям се, донамокря се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)