ДОНАТЪКМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; донатъкмя̀, -иш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Тъкмя, натъкмявам и това, което остава да се натъкми, натъкмявам докрай. донатъкмявам се, донатъкмя се страд. и възвр. — При команда „свободно“ не се разрешава да се поправят и дрехите. А един от вас сега намери време да закопчае ципа на якето си... Поправи се! — изкрещя пак старшината. — Сега вече можеш да се донатъкмиш, ако нещо не ти е в ред! Кл. Цачев, В, 241.