ДОНО̀СЕН, -а, -о, мн. -и. Мед. Прич. мин. страд. от донося като прил. За дете — който е роден в края на нормалния срок на бременността. Доносеното и добре развито кърмаче следва да отговаря на определени средни норми по отношение на родилно тегло, размери, външни признаци и времетраене на бременността. Пр, 1954, кн. 1, 27.