ДООБЍРАМ СЕ несв.; дообера̀ се св., непрех. Разг. 1. Изразходвам докрай, напълно нещо свое (обикн. материални средства). — Мене наистина ме учудва твоето спокойствие. Дообрали сме се вече до стотинка, а тебе все още ти се струва, че ще тръгне някак. Д. Калфов, Избр. разк., 80.
2. Обикн. за материални средства, храна и под. — изразходвам се, свършвам се докрай, напълно. На седмия ден, пак неделя, решиха да се прибират. А и храната им се беше дообрала вече до трошичка. Д. Калфов, ИТШ, 114.