ДООПУСТОША̀ВАМ, -аш, несв.; доопустоша̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Опустошавам напълно, докрай. доопустошавам се, доопустоша се страд. Тая нещастна гора, полуопустошена от стихиите, продължава да се доопустошава от человеците. Ив. Вазов, Съч. ХV, 42.