ДООЦЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; дооценя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. С отриц. н е. Не оценявам достатъчно нещо, не обръщам достатъчно внимание на важността, значението на нещо. — Благодаря! — в тона и в усмивката на Саваков имаше язвителна подигравка. — И аз също ви ценях, но както сега разбирам, не съм ви дооценявал както трябва. Д. Ангелов, ЖС, 507-508. По-сериозни усилия за индивидуализиране поетът е положил в „Майка“, но и тук се чувствува стремежът да се изгради образът твърде общо. Жотев не е дооценил необходимостта да го обогати с конкретни индивидуални черти. С, 1951, кн. 9, 186-187. дооценявам се, дооценя се страд. Заболелият от грип трябва да пази леглото, което условие не се дооценява достатъчно, особено у нас. Пр, 1952, кн. 5, 50.